Добавена е информация за Шато Копса в секцията за Вино Туризъм в България. Едно прекрасно място което може да посетите и го препоръчвам ако искате да си изкарате страхотно. Надявам се да ви е полезна информацията.
Цар Симеон - менте или оригинал?
•February 15, 2013 • Leave a Comment
Внимавайте за да не се почувствате излъгани! Обикновено като отидете в ресторант поглеждате менюто, или винената листа ако има такава, и там има имена на вина, понякога и кой е производителя и още по-рядко годината на реколтата. Поръчвате като казвате само името на виното. Това което може да стане е да ви донесат не това което вие си мислите, че поръчвате и ето един пример който ми се случи:
На лявата снимка е Цар Симеон произведено от ЛВК Сухиндол, а на дясната е също Цар Симеон, но произведено от Санта Сара. Щракнете на снимките да видите разликите сами, но главното което може да забележите е, че на Сухиндол етикета изглежда евтин. Някои детайли липсват и не изглежда толкова златен като този на Санта Сара. Известен релеф липсва също… Дали липсва нещо в етикета на Сухиндол или го има в повече на етикета на Санта Сара?! Всъщност това е въпроса – кое е оригиналното вино?
Като всичко друго в света на виното и тук нещата опират до различния вкус – оригиналното е това което сте искали да ви донесат и това което сте си мислили, че поръчвате. Нужно е да обясня, че колкото и менте да изглежда едното етикетите и на двете са истински.
Преди Ивало Геновски да направи Санта Сара той е работил със Сухиндол. Започва да работи заедно със Сухиндол, Русе и Вини-Сливен по проекта Цар Симеон през 1994, но към края на 90-те години разбира, че е време да започне нещо свое и така стартира Санта Сара. Тъй като идеята я е имало още през 1994 не може да се каже, че марката е на Санта Сара – по това време още не е била създадена. Все пак само закона може да има последната дума на това кой има право да продава с тази марка, а аз нямам достатъчно информация която да води категорично към единия или другия. А може би и двата производителя могат?!
Все пак искам да дам известно предимство на Санта Сара поради следните причини:
1. На Сухиндолската Бутилка може да видите година на реколта 1989. На предния етикет пише 1989″er” което може да се тълкува по няколко начина, но на задния етикет си е чисто и просто 1989. Няма как да повярвам, че това вино е отлежало 24 години?! Освен това – ако по думите на Ивайло Геновски идеята е дошла 1994 как тогава това е произведено през 1989?!
2. Сухиндолската бутилка всъщност е била за износ за Германия. Това значи, че или е била внесена от Германия след като е била изнесена там или въобще не е стигала до там въпреки, че е произведена за износ. Няма някои отличителни белези като баркод например така, че едва ли е купена от България легално.
3. На предния етикет се казва, че е произведено от 30 годишни лозя. Това не прави виното 30 годишно, но е лесен начин да се заблуди купувачът – доста мръсен маркетингов трик.
Има все пак вариант в който виното на Сухиндол наистина е бутилирано през ~1992, но ми изглежда малко вероятно и нямам достатъчно информация за да заключа по въпроса. Просто внимавайте като назовавате виното което сте си избрали за да не останете изненадани.
Обновление: Иглежда, че това което сам прочел не е било вярно. Написах, че в свое интервю Ивайло Геновски е казал, че идеята за “Цар Симеон” е дошла около 1994. Току-що разбрах, че всъщност наистина първата реколта на Цар Симеон е от 1989. Това вино на Сухиндол е вече доста по-вероятно да е истинско. Само се чудя дали наистина е отлежало 24 години?! По-вероятно е да е така вече…
Старосел "Винено Съкровище"
•January 16, 2013 • Leave a Comment
Ето ни пак със “Старосел” на една маса. След доброто впечатление на Милезим сега имаме нещо странно. На снимката се вижда последният им продукт. Уголемяването на снимката няма да даде повече информация понеже това вино е забулено в тайни. Това което се вижда е това което купуваш, но в светът на виното и нормите по света – не виждаме много много от това което купуваме на “лицето” на тази бутилка. Името е “Винено Съкровище”, но няма година на реколта или сорт грозде. Няма индикации като бленд, кюве или нещо такова. Питане на персонала в Старосел също не помага. Обясниха, че не може да кажат. Ако погледнем от добрата страна на това е по-добре да отвръщат, че не могат да кажат отколкото, че не знаят. Все пак … не е добре да липсва година и сорт/ове. Вино като това може да си го произвеждат когато си поискат и да кажат, че е същото?!
И така… пред нас е една мистерия което е достатъчно за мен да поискам да го опитам. Преди да напиша за вкусът е по-добре да кажа каква предварителна информация имам за виното. След подпитване в “Старосел” стигнах до следните версии: Съдържа три сорта грозде (които не се казват) и е смесица от отлежало и ново вино. Бутилката е същата като на Милезим с восък затворена и само етикета е различен. На тапата има цифрите “44/12″. което предполагам е 44-тата седмица на 2012 година. Това ще рече около Ноември 2012. Тапата сама по себе си не беше напоена с вино – в смисъл виното не беше оцветило тапата повече от 1мм в дълбочина което е очаквано ако наистина е бутилирано Ноември 2012.
Докато наливам в чашата си виното изглежда с правилната консистенция и стабилно. Много тъмно червен цвят с леки тъмно-лилави-почти-кафяви отенъци по края. Ароматът е лек, плътен и не натрапчив. Вкусът е МНОГО добър! Леко сладко, силно, много пивко със страхотен вкус. 14.5% алкохол, а въобще не се усещат. Изключително вино дотук, но трябва да го сравня с другите много добри вина като него да видя къде се намира всъщност:
Струва 27лв. Според мен няма никакъв потенциал за стареене – просто сега е достигнало върха си. Готово е сега и не мога да измисля нещо което ще го подобри след 1 година. Със сигурност има какво да загуби след 2 години, обаче. Цената е добра – за това качество трябва да купите Анкор на Катаржина, но поне 2008-ма (25лв.) – е да Анкор може да отлежава и да прескочи 2015 без проблеми, но… така като се замислям – няма вино което на тази цена и с това качество да е готово за пиене на пазара. Изглежда това вино е много добро попадение!
Не мисля, че ще си издадат тайната, но все пак мога да направя предположение, че в него има около 30% Сира и около 30% Каберне Совиньон. Не мога да обясня другите около 40% обаче… Което е хубаво. Ако желаете може да видите новата информация за хотела ТУК(Най-отдолу на страницата).
Български Млади Вина 2012
•December 26, 2012 • Leave a CommentЕдна разходка из Българските Млади вина. Пробвах някои от нещата които имаме за 2012 за да видя как се справяме с нашите “Нуво” вина. Примерите са В.К. Русе – Левент Мерло Нуво 2012, Едоардо Миролио – Букет Нуво 2012 и Вила Любимец – Фемела Младо Мерло 2012.
Като за начало по-доброто от трите вина. Левент Нуво 2012 е третият удар на В.К. Русе след Фамили Селекшън(30лв.) и Гранд Селекшън(25лв.). Разочарован сам от Виктори(10лв.) серията им, но да се съсредоточим на Нуво-то.
Постигнато е много добър баланс – мисля, че това е най-важното в това вино. Под баланс нямам в предвид термина “балансирано тяло” което 99% от консуматорите нямат представа какво значи. Имам в предвид баланса който е постигнат между предимствата на отлежалите вина и покриването на недостатъците на пресните реколти. Свеж вкус и богат аромат, леко и пивко; с чист и искрящ рубинен цвят. Пълно е с емоции и лимитирано на 2000 бутилки.
Струва 12лв., което е една много добра цена. С коркова тапа е, за разлика от другите два представителя тук, а това не е нещо което може да повлияе на едно младо вино и все пак е приятно. Дизайна е добър – в унисон със серията Левент, но няма да е лесно да го откриете по рафтовете измежду другите вина освен ако не попитате за младо вино и не ви го препоръча продавачът. Бутилката е по-добрата от трите понеже е класическа – с други думи В.К. Русе не са спестили от опаковка въпреки, че е младо вино. Няма много идея в дизайна, но все пак е ОК. Запазени са си традициите дори и за младото вино. Традициите не само в дизайна но и във вкуса. Личи си вниманието което е отделено за това вино и според мен са постигнали желания резултат.
Много добро вино за начало на вечерта и за всекидневна употреба. Няма нужда да се чудите с каква храна си върви. Просто седнете на по чаша от това вино и се насладете до дъно на идеята зад тази бутилка и реколта.
Букет Нуво 2012 на Едоардо Миролио – първо най-интересното в това вино – сортът грозде, който е използван е Български и се казва Букет. Този сорт всъщност е кръстоска между Мавруд и Пино Ноар. Мавруда е малко твърд за младо вино сам по себе си. Заради това в повечето купажи в които се използва е за вина за отлежаване и най-добре се комбинира с Каберне Совиньон. Сортът Букет е нов и младото вино от този сорт ми се стори малко незавършено.
Цветът е добър и ароматът е хубав, но вкусът е малко обикновен… прекалено обикновен ако мога така да кажа. Свеж е, но ми се струва недовършен някак си. Това обаче си има и добра страна – по този начин ти създава усещането че виното е толкова свежо, че дори е леко сурово и грубо – сякаш това е възможно най-младия вариант на младо вино който може да получите. На някои може да им се стори странно и да не го харесат, но за тези които търсят нов вкус – препоръчвам го. Пълно е с плодови нюанси и без значение колко обикновено и грубо стои, всъщност е пивко и леко. Струва 10лв.
Бутилката е с винтова капачка което за едно младо вино е обичайно. Дизайнът е много спретнат и стилен, който веднага би приковал вниманието ви докато оглеждате рафта. Най-обикновена бутилка с много голям етикет който обгръща почти цялата бутилка. Малко заиграване с цветовете и буквите на името за да възбудят интересът още повече.
Вероятно не много хора ще се влюбят в това вино докато не бъде разработено повечко, но го поставям на равно със следващото вино и двете леко превъзхождани от Левент-а.
ФЕМЕЛА – удебелено, с червено написано и с главни букви така, че да не може да го сбъркате. Това вино от Вила Любимец трябва да е от победителите на винарната. Струва само 8лв., но цената не значи, че нещо му липсва. Подходих малко с недоверие в предвид цената, но знам че това вино се произвежда от години и са го доизпипали вече за да може да го нарекат традиция.
Първото нещо което впечатлява е ароматът. МНОГО силен аромат, много плодов и толкова свеж, че не може да пропуснете цитрусовия нюанс в носа. Много лек вкус като измежду трите вина е най-лекият. Все пак вкусът е малко беден все едно липсва ми липсва нещо. Не нещо важно – нещо съвсем мъничко с което може би съм свикнал и сега не го усещам. Може би е заради Мерлото – ако не пиеш младо Мерло известно време и представата се изкривява, което вероятно важи за всеки сорт. Ако се сравни с отлежало Мерло може би ще се намери липсващото парченце. След тази мисъл вече усещам, че за едно младо Мерло не му липсва нищо – просто е Младо Мерло от Любимец. Цветът не е толкова кристален колко би ми се искало. Може и да е лек недостатък но пак да кажа – ароматът запълва всички недостатъци които може да намерите. Просто перфектен.
Бутилката е същата обикновена бутилка като при Букета на ЕМ, с винтова капачка и същия бял етикет само, че пълен с цветове както е пълно с плодове.
От винарната казват, че е вино с собствен характер което е нож с две остриета. Може и да ви хареса, но може и да не ви хареса. Много рядко някой ще се изрази с нещо по средата точно както беше при Тръстена (Мерло и Малини) ако си спомняте. Специфичен вкус който ще ви доведе до еднозначен отговор на въпроса за преживяното от бутилката.
Винаги бих предпочел всяко от трите вместо Бужоле Нуво (12лв.), но това съм си аз…
Книга за Вино Туризъм в България
•December 12, 2012 • 1 Comment
Една много добра книга! Най-после книга която мога да препоръчам на всички които се интересуват от вино и туризъм в България. Много добре са описани богатствата на България в избите, както и около тях, които може да се видят веднъж решили да поемете по някои от перфектно синтезираните маршрути в книгата. Около избите са обозначени много музеи, археологически забележителности, природни забележителности и всякакви други интересни неща, които може да ви се случат веднъж посетили близката винарна.
Маршрутите са разделени на райони, в които много лесно може да се ориентирате по картата на България. Иконки за различните забележителности отбелязват точно местонахождението им. Нямате нужда от предварителен план или услугите на туристическа фирма, просто сами с книгата в ръка може да посетите всичко от което се интересувате.
Нещо още по полезно е включването на винарни които не са толкова познати на всеки и все пак те произвеждат вина от дълги години. Много е интересно да посетите тези “малки” изби и да се сблъскате с толкова много различни вкусове. Всичките 60 винарни са много добре подбрани и разделени географски с изключителни снимки на околностите и от вътрешността на именията. Това не са всички винарни които може да посетите, но са достатъчно за да направите разходката си уникална. Силно препоръчвам да прочетете книжката и да осъществите поне един от маршрутите описани в нея. Аз ще го направя и по-интересните неща които си заслужава да се пише за тях ще споделя тук.
Струва само 17лв. с гланцирани страници на които професионалните снимки са още по-впечатляващи. Всичко което ви трябва за винен туризъм в България. Наистина нещо което ТРЯБВА да имате ако сте поне малко любител на Българското вино.
